
Десет години… Има улица в Русе, има камерна зала в Сливенския театър на негово име.
Няколко поколения театрали в трудните мигове на собствената си безизходност намират спасение в произнасяне на неговото име. Неговото име стои като щит пред наглата, ръкомахаща режисура. То е като парола за доверие на непознати. То е вяра на пребития от театрални решения провинциален актьор. То е онова голямо Аз на спектакъла, в който всеки намира себе си.
Той е зрителят, приятелят, отхвърляният, детето.
Той е споменът, достойнството, унижението, гладът и славата.
Слави, Бог да те прости!
Нейко Нейков – неговият художник
1998 година.
Издателство „ПАРНАС“