ДЯСНОТО ПОЛУКЪЛБО
Репетицията е завършила преди малко, пием бира и си говорим. Разказваме си случки, някои смешни, други тъжни, трети поучителни… С други думи – глупости! Нищо особено, правим го всеки ден. На втората бира Слави се намръщи и попита:
– Къде е Валери? Вдигнах рамена.
– Не знам, защо!?
– Е, как, нали сега работим дясното полукълбо!
Не отговорих, откъде да знам къде е Валери, а и какво ме интересува! Сигурно пие бира на друго място. Обаче изразът „работим дясното полукълбо“ заседна и в двете ми полукълба, че и в главния мозък. Какво искаше да каже тоя човек? Вече работих втора пиеса с него и му бях свикнал и на номерата и на „иранския самолет“ и на „ китайското село“, но „дясното полукълбо“ го чувах за първи път. Хайде прибирай се в къщи, хайде взимай дебелите книги, хайде чети! В една от книгите пишеше, че в дясното полукълбо на човешкия мозък са скрити чувствата, емоциите, въображението, символите, картините, усещанията… Ами сега?! Излиза, че ние покрай бирата сме и работили! При това работа сложна, деликатна. Разказвайки за себе си, ние сме отваряли душите си. Събуждайки спомена, сме връщали чувствата, емоциите си. Впрягали сме въображението си и то е рисувало нови карти, раждало е нови символи. Настройвали сме нервните си системи на вълните на новия спектакъл, в който бяхме и автори, и режисьори, и актьори, и хора, влюбени в професията си! И всичко това Слави го правеше тихо, деликатно, без да се усетим, скрит зад своята малко тъжна, но винаги заредена с ирония усмивка. Просто той имаше изключителната дарба да превръща живота ни в театър, а театъра в ЖИВОТ!
Работил съм с много режисьори, но изразът „да работим дясното полукълбо“ повече никога не го чух!… Жалко!
Издателство „ПАРНАС“