Здравейте скъпи приятели, колеги и почитатели на гениалният режисьор Слави Шкаров!
Прекрасна е идеята за Творческа награда за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“.!
А Слави Шкаров наистина беше гениален режисьор. Геният му се отразяваше в изключително мощните спектакли , които реализираше, които и до днес звучат съвременно и модерно! Имах шансът като току що дипломирала се актриса да започна кариерата си в Русенския театър. Театърът по това време беше в стремителен възход!
Директор: забележителният и прекрасен актьор Васил Попилиев. Режисьор: изумителният творец Слави Шкаров. Актьорски състав: великолепни артисти! Вдъхновяващ екип!
Първата ми роля беше в спектакъла „Час Пик“ от Йежи Ставински. Режисьор Слави Шкаров! Ами погледнете двете снимки, колко динамично излъчване имат на комедия, сатира и колко съвременно изглеждат! Слави искаше спектакълът да прилича на панопктикум от чиновници – клиширани, ограничени, посредствено амбициозни, но много смешни. И така изгради представлението.
Но най -вълнуващата ми роля при него беше Лейди Анна в „Ричард III“ .
Този спектакъл трябва да се изучава! Жалко,че тогава нямахме практика да снимаме спектаклите! „Ричард III“ беше изумителен спектакъл за властта, насилието… Сексът и кървавите убийства съпътстваха планетарните амбиции на Ричард за върховна власт. Спомням си,че Слави искаше точно така да звучи спектакъла! И да потресава зрителите. Когато Лейди Анна влизаше с ковчега на убития от Ричард неин съпруг, тя отваряше ковчега, потапяше ръцете си в кръвта на убития и от дъното на сърцето си проклинаше „Убиецът, убил баща ми ,е убиецът на моят мъж!“ Вдигах ръце нагоре и „кръвта “ се стичаше по тях. Публиката онемяваше. Митко Гилев беше измислил как да се стича червената кръв по ръцете ми. Следваше сцената Лейди Анна и Ричард, която беше толкова еротична и скандална, и същевременно изключително трагична!
Много мога да разказвам за този майсторски и мощен спектакъл: за великолепната двуетажна сценография, за впечатляващите костюми, за дръвника на който се екзекутираха враговете на Ричард и буквално падаха а в основата на сцената… Може би, когато се съберем по повод наградата, да си разкажем своите звездни изживявания с необикновеният и високо талантлив Слави Шкаров.
Само искам да добавя, че той беше нежен и раним човек, обичаше актьорите, не беше деспотичен. Неговото място е в плеядата на великите български режисьори! И предлагам всеки, който е работил с него да се опита да възстанови режисьорските и актьорски решения на неговите спектакли. Да ги съберем в книга.
Така ще съхраним до колкото можем неговите надскочили и днешното време режисьорски спектакли-уроци за висше изкуство!