В моя, бих казал, дълъг живот в театъра мога да посоча две режисьорски имена, белязани с творческа гениалност. Едното от тях е името на Слави Шкаров. Друг като него аз не познавам. Всичко в неговия живот беше един абсурд, и колкото и странно да звучи – един красив абсурд. Такова беше и творчеството му. Слави Шкаров беше най-нестандартният режисьор в българския театър. Въображение – пълна десятка, както биха казали днес по-млади хора, театрални идеи – неподозирани, човешко очарование – неотразимо, хумор и остроумие – блестящи.
Знаете ли, някъде бях писал за него следното: „Слави Шкаров репетираше нощем, още един абсурд, напълно в стила на Слави. Слави Шкаров не спеше нощем, тогава той работеше, създаваше в своето въображение спектаклите си, а през белия ден той ги реализираше с влюбените в него артисти. Това могат да го кажат, да го потвърдят артисти в Русе, в Пловдив, особено в Сливен, навсякъде, където той правеше постановки.
Гений, наистина гений, който създаде много в българския театър, но живя трагично малко.
За мен незабравими останаха спектаклите „Кошници“ на Йордан Радичков и „Амадеус“ на Питър Шафър със също гениалния Диди Димчев.
Всеки, който се е докосвал до Слави Шкаров, до неговото творчество, може да каже, че е имал един шанс повече от всеки друг в своя живот, шанса да бъде щастлив да бъде с човека и твореца Слави Шкаров.
Издателство „ПАРНАС“